Обратно към: [Никола Вапцаров][СЛОВОТО]

Стани рано, Марко Кралевики,

да се биеш с тежка боздугана.

Отзарана три ята челични

триж се роят вече над Балкана.

Я оседлай коня Шарколия,

пришпори я бялата си коня –

да погледам как ли ще се биеш

боздуганно с танкова колона!

Шест сме века чакали напразно.

Чакали сме – сто синджира роби.

Късай ти, а аз ще ти разказвам:

Рожба писка в майчини утроби.

Кой не мина, той не ни ухапа...

А една ли мина вража орда!

Стигат ли ти песните в земята

или претендираш и за орден! –

Би се ти. Та само ти ли? Мигар

е един помела тежка брадва?

Но след дни – дигни пръстта със мигли,

погледни ни и ни се порадвай...

Обратно към: [Никола Вапцаров][СЛОВОТО]