Обратно към: [Никола Вапцаров][СЛОВОТО]

Във гората – враг стаен.

Във гората мрак и изстрел.

Той лежи, лежи ранен

и през тъпа болка мисли:

"Право стреля. Ще умра –

във гърдите ме улучи.

Свърна в гъстата гора

и избяга като куче.

Старата не ще изтрай.

Либето... ще ме прежали.

Ще прежали, то се знай,

но другарите – едва ли.

Тя смъртта ми, е добра.

И не жаля свойта младост,

ала исках да умра

някога на барикада...

Мислех, с песен... но беда –

право стреля и улучи.

Ех, да имаше вода,

а то в сух валог се случи...

Поолекна ми... така...

може би ще оживея?...

Някъде шуми река

и вода, вода се лее...

Някъде картечен лай...

Песни... нещо ме удари...

Дай вода! Вода ми дай!

Падам... дръжте се, другари!..."

Във гората – враг стаен.

Във гората – мрак и изстрел.

Той сега е вцепенен

и не чувства, и не мисли.

Обратно към: [Никола Вапцаров][СЛОВОТО]