Обратно към: [Никола Вапцаров][СЛОВОТО]

Не, сега не е за поезия,

ни за римите с звънкия смях,

под дебелата броня железна

ще достигнат ли будно сърце?

Ти започваш да пишеш и ето –

вместо рима избухва снаряд,

озаряват небето ракети

и пожари обхващат града.

Позатихва. Но в твоя бележник

вместо нежни, парфюмни слова

на листата в полетата снежни

се строяват ловджийски ята.

Те се впускат далече задружни,

помирисали някъде стръв. –

И тогаз забелязваш със ужас:

не с мастило, ти писал си с кръв.

Не, сега не отива поезия,

и да искаш, не мож я изпя.

. . . . . . . . . . .

Обратно към: [Никола Вапцаров][СЛОВОТО]