Обратно към: [Никола Вапцаров][СЛОВОТО]

Отвсякъде врази.

Беласица е в броня.

Край Охрид син

картечниците грачат.

Какво сега? – Сълзи ли да пороним,

или на глас да седнем и да плачем?

Зенитите се кашлят към звездите

и храчките им светят с бяла диря.

Душите сме си стиснали в зъбите,

ала не мислим да умираме.

За първи път не влиза днес у нас

историята с кървавата мутра.

Столетия сме чакали, за час

ще потърпим сега дима барутен.

Но после, след жестокия погром,

когато прашни, морни и окъсани

се юрнете назад към своя дом –

ще ви посрещнем злобни и навъсени.

От глад ще вием в пустите поля,

на глутници ще ви следим в горите.

В гърдите ще избухне дива страст

и мътен блясък ще гори в очите ни.

Обратно към: [Никола Вапцаров][СЛОВОТО]