Обратно към: [Никола Вапцаров][СЛОВОТО]

Ще бъда стар, ще бъда много стар,

ако остана след погромите, разбира се,

като окъсан рибен буквар

модел хиляда осемстотин и четирийсе.

Тъй както малките деца разлистват

и почват със картинките от края,

така и мене днеска ми се иска

за бъдещето да си помечтая.

Защо пък не? – В мечтите няма цензура,

мечтите греят с синкава прозрачност.

А по-добре е да подгониш вятъра,

отколкото да седнеш и да плачеш.

Тогава аз ще имам син,

синът ще бъде двадесетгодишен.

Обратно към: [Никола Вапцаров][СЛОВОТО]