напред назад Обратно към: [Стихотворения][Любен Каравелов][СЛОВОТО]



Никому


(Из Боренса)

 

Аз си имам женица само за мене си

и не давам я никому;

и рогове не желая да нося на себе си,

че ги не турям и аз никому.

 

В кесията си имам две пари, ала обязан

за тях аз не съм никому.

Да займа не мога, никой ми не е длъжен,

но не съм длъжен и аз никому.

 

Аз нямам слуга, но и сам

не съм аз служил никому,

и с саблята си в ръка не ще да дам

да ме увредят – никому.

 

Аз искам да бъда свободен навсякъде и всякога,

за да не бъда тягостен никому;

за другито аз малко се грижа, кога

своята си не натоварвам никому.

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Любен Каравелов][СЛОВОТО]
© 1999-2023, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух