Обратно към: [Стихотворения][Любен Каравелов][СЛОВОТО]

Българи бедни синджири влекат –

като робове неволи търпат.

Плачове, сълзи сърце разкъсват;

в турски темници живот си свършват.

Майки, дъщерки и сестри пищят,

че от неверци те се безчестят.

Всяка светиня варвар ни гази;

народност, вяра – нищо не пази.

На оръж'е, братя, със еднородци –

да се избавим от злите турци.

На оръж'е, мили, в кървав бой всинца;

подпора наша – божа десница!

На оръж'е всинца, ако сме хора!

Нарами пушка – па хайде в гора!

Обратно към: [Стихотворения][Любен Каравелов][СЛОВОТО]