Обратно към: [Стихотворения][Любен Каравелов][СЛОВОТО]

(Из Ив. Г-м.)

На живот и на смърт кървава борба

и ден и нощ между хората ври,

над тях мрачната зловеща съдба

като орел над мършите върви –

            и така върви след века век,

            в синджири пъшка всеки човек!...

Борбата си върви, краят u – неопределен...

На бойните поля клетви страшни ечат,

и отчаянието по-силно става от ден на ден,

не чуят се мирни чувства, ни молитви – мълчат!

            И стине кръвта, в очите пада темнота;

            а мисълта ни дума: срамота, срамота!...

Обратно към: [Стихотворения][Любен Каравелов][СЛОВОТО]