Обратно към: [Стихотворения][Любен Каравелов][СЛОВОТО]

Ти си щастлив, ти си богат,

     ти имаш парици,

защото си и честта си

     продал за жълтици;

ти си червен, ти си кравен,

     блести ти лицето,

защото си нищо нямаш

     свято на сърцето;

ти си гиздав, ти си хубав,

     ти си благороден,

че се храниш от кръвта ни,

     от потът народен;

ти си голям, ти си паша,

     ти пиеш с Мидхата,

че подписваш да се коли

     и беси раята;

ти презираш своите братя,

     продаваш сестра си;

да добиеш турски нишан –

     обесваш баща си.

Аз съм беден, но съм честен,

     не ща чуждо злато,

не ща да ям наготово

     хорското дукато;

аз съм дрипав, аз съм мършав,

     ази гладен ставам,

но своята чиста съвест

     за царство не давам;

нямам къща, покъщнина –

     по Балканът хода,

а за нищо не менявам

     своята свобода.

Ти ме мразиш и ми казваш,

     че аз съм хайдутин;

аз те мразя и ти казвам,

     че си пезевенкин.

Обратно към: [Стихотворения][Любен Каравелов][СЛОВОТО]