Обратно към: [Стихотворения][Любен Каравелов][СЛОВОТО]

(Из И. Крилова).

Орелът повелел да бъде кукувицата славей,

и тя, в новият свой чин,

важно кацнала на ясен един,

и в музиката талантът свой

на светът да покаже воля добила;

гледа – всичките пилци от нея улетели,

едни й се смеят, други я псували.

Мойта кукувица се много оскърбила

и жалба до орелът срещу пилците му поднесла.

„що е това? Не съм ли аз тука в гората – казала –

славей наречена по твоето повеление?

Не видиш ли ти, че съм днес за смях станала?

Защо пилците да се смеят на моето пение?”

„Мой друже! – орелът казал. – Плачи се на бога!

Аз съм цар, а не бог, и не мога да те избава

от тая беда: От мене зависи и кукувицата славей да става;

но да направя кукувицата славей, аз никак не мога.”

Обратно към: [Стихотворения][Любен Каравелов][СЛОВОТО]