Обратно към: [Стихотворения][Любен Каравелов][СЛОВОТО]

(Из Т. Шевченка)

Родила е мене мама

на високи, на чердаци –

            в свила повила;

и във злато и в кадифе

като китка бях увита.

            Растох, порастох –

и израстох аз за чудо:

черноока, черновежда,

            белолица аз.

Сиромах съм залюбила,

мама нему не ме дала

            и останах аз!

На високи, на чердаци

всички живот да момувам! –

            Без ризик съм аз!

Како цвете във долина

сама седя, самненичка –

            старея сe аз;

на свят божи не се радвам,

до никого не се гушкам –

            майка старее...

Прости мене, моя майко,

че ще тебе да проклинам

            до смъртта си аз.

Обратно към: [Стихотворения][Любен Каравелов][СЛОВОТО]