Обратно към: [Виртуални поети][Събка Митева][СЛОВОТО]

На баба ми

Събрала в шепи дребните си спомени

защо за теб се сещам точно днес?

Мислите, от вятъра подгонени,

в лудешки бяг препъват се към теб.

Пак съм хлапе прашасало и босо

вятъра приспиващо в злачната трева,

а слънцето ми стрелка косо, косо

зеленооки погледи вместо слова.

Години ми отне докато проумея,

че то говори само в песента

и в приказките,

които и до днес лелея,

но изречени от твоята уста.

Душата ми с магия ти захрани,

в очите ми посипа светлина

и все лекувам свойте рани

с докосване до твойта топлина.

Затова се сещам днес за тебе,

магьоснице с дъхава душа

посяла в мен свят звездно-хлебен,

родила ме повторно с песента...

08. 03. 2002 г.

Обратно към: [Виртуални поети][Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!