напред назад Обратно към: [Виртуални поети][Събка Митева][СЛОВОТО]



Дъжд


Летен дъжд, обичате ли?

За мене той е като живата вода.

Е, да. Навънка сняг вали -

мислите танцуват с небесната сълза.

Но не с ония безлични дъждове

обливащи напечените тротоари

на прашните и скучни градове,

потропващи по шарени чадъри,

а с моят селски, детски дъжд

приятелят на всичките хлапета,

прегръщащ и целуващ, милващ

прашасали, ожулени крачета.

Гъдилкащ и галещ наведнъж,

пощурващ някак си сърцето,

подръпващ те да хукнеш отведнъж

или да спреш, да нацелува ти лицето...

Измъкващ тихо бабите на прага

да пият спомени с поглед замечтан,

загледани отвъд с усмивка блага

във оня свят, в душите им скатан...

Усетихте ли колко топло стана?

Как зимата стопи се изведнъж?

Магията дъждовна ме прихвана.

Ех, ти, мой детски, летен дъжд!...

 


напред горе назад Обратно към: [Виртуални поети][Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух