напред назад Обратно към: [Виртуални поети][Събка Митева][СЛОВОТО]



Среднощни мисли


Съня си подарих на времето,

душата - на приятели.

За мен остана само бремето

на всички незаспиващи мечтатели,

препъващи се в хиляди въпроси

със уж установени отговори,

по трънени пътеки боси

поели да рушат вековни сговори.

И всеки отговор е първа стъпка

към някой нов въпрос.

Съмнението

лепва кръпка, подир кръпка

и води ме към бързей, не към мост.

Натрапените истини ме спъват.

Тежи на рамото ми кръст,

на който нощем вярата разпъвам,

а денем с него меря своя ръст.

И мъничко, по мъничко порасвам.

На пръсти се повдигам и аха...

Кого ли ще залъгвам?!

Порасва само мойта самота.

 


напред горе назад Обратно към: [Виртуални поети][Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух