напред назад Обратно към: [Виртуални поети][Събка Митева][СЛОВОТО]



На ръба


Приседнах на ръба на времето,

душата си във шепи свила -

ожулена, прегърнала дилемата:

„Кога, в какво съм съгрешила?“

Оглеждах се в очите на приятели

и вярвах, че съм се открила.

Шептяха тайнствено гадатели

съдбата що е отредила.

И аз наивница, мечтателка

душата си разстлала

повярвах - съзерцателка -

че всичко съм разбрала,

че в пътя си една не крача

затуй не ми тежи самара,

не съм сама когато плача

преглъщайки шамара,

че имам истински приятели

прегрнали ме със доверие.

Да бях се вглеждала в ласкатели -

по не боли от тяхното неверие!...

 


напред горе назад Обратно към: [Виртуални поети][Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух