напред назад Обратно към: [Виртуални поети][Събка Митева][СЛОВОТО]



Моментна слабост


Вечерта ме загърна с шал от звезди -

спомени за планети далечни.

Душата на перона самотна стои.

Влакът пое по релсите вечни.

При мен остана малко тъга,

прегръдка в безкрая увиснала,

стара усмивка с вкус на дъга,

една празнота гърлото стиснала.

Зная, зная, пак ще се срещаме

по изстинали гари и шумни перони,

да прошепнем набързо, задъхани

истини стари, подчинени на нови закони.

Ще сме същите уж,

а пък толкоз различни...

 


напред горе назад Обратно към: [Виртуални поети][Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух