напред назад Обратно към: [Виртуални поети][Събка Митева][СЛОВОТО]



Случайно... подслушано


- Накъде си тръгнала, страннице,

закичила вместо цвете, сълзи?

- При тебе идвам, избранице.

Ако можеш, не ми се сърди...

 

- Зная, често присядаме двете,

все при мен се отбиваш, когато горчи...

- Все при теб... Ти ми даваш утеха,

а колко ли хора като мен ги боли?!...

 

- Ние май, си приличаме двете

чужди болки умеем добре да тешим.

- Но щом със своята болка се срещнем

стискаме зъби и самотно вървим...

 

- Зная, зная понякога много боли...

- Затова все до тебе присядам...

- Не спирай да идваш когато тежи.

- Само своята болка аз ти оставям,

 

а ти ме закичваш с разлюляна звезда

семена за мечти подаряваш.

- Нямат свършване мойте цветя,

но и ти, все на други ги даваш.

 

- А за болката, мен не мисли -

Всяка заран се прераждам в мечти.

А сега върви, върви...

И раздавай звезди...

             срещу сълзи!

 


напред горе назад Обратно към: [Виртуални поети][Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух