напред назад Обратно към: [Виртуални поети][Събка Митева][СЛОВОТО]



Стъпки


С нечие мълчаливо съгласие

звезда наранена помръква.

Виновно луната бледнее,

пътеката бавно замлъква.

Моите мисли съвсем обосяли,

от вятър-съмнения гонени,

разгарят в душата пожари

и капят от очите ми спомени...

Голи надежди прегърнала

тихи стъпки вяра посявам,

към едно опрощение, тръгнала

не с думи, с душа да прощавам...

 


напред горе назад Обратно към: [Виртуални поети][Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух