напред назад Обратно към: [Виртуални поети][Събка Митева][СЛОВОТО]



Пак луната...


Луната, ревнива самотница,

с тих укор ме гледа сега,

сякаш пита своята скитница:

- Защо замълча в скрита тъга?

 

Защо позволи да надничат

нечисти очи в тишината ти,

с думи фалшиви да кичат

и да сквернят самотата ти?

 

Търсиш прошката в себе си,

искаш от душа да простиш,

не с думи ритуално изречени,

гримирани с блясък фалшив.

 

Кажи ми, наивна мечтателке,

опрощение как ще дариш?!

Теб те замерят с предателства,

ти, им отвръщай със стих...

 


напред горе назад Обратно към: [Виртуални поети][Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух