напред назад Обратно към: [Виртуални поети][Събка Митева][СЛОВОТО]



Оцеляване


Уморен от тичане денят заспива

загърнал се във меки спомени.

Луната - вселенска самодива

довлича мислите прогонени

и сливат се отново пътища,

изгубени посоки, измерения.

Ставам пак оная скитница

приспивана старателно от мене.

Препускам по пътеки затревени

подгонила мечта отколешна,

загребала във шепи две вселени,

уж две, а с пулс един говорещи.

Стъпките топят пространствата,

стряскат с шепот самотата

отварям длани, разливам чувствата,

пулсиращо отвръща ми земята

и оросява с земни сълзи тръпките,

попили дъх на мъдро дълговечие.

Аз - прашинка, брънчица от брънките,

Оцелявам, сливам се с зората - миг...

                                          безконечие...

 


напред горе назад Обратно към: [Виртуални поети][Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух