Обратно към: [Виртуални поети][Събка Митева][СЛОВОТО]

Когато видиш,

казват, падаща звезда,

нещо хубаво веднага

трябва да си пожелаеш.

Сбъдвала желанието тя

стига дръзко да мечтаеш.

Днес хванах падаща звезда.

С очи я улових,

нежно с поглед я погалих

и без да се замисля нито миг

на теб я подарих.

Душата ми във унес ти нарече

за всеки неин лъч

пътека към мечта далечна.

Искрите и до една

да бъдат стъпки

към надежда безконечна.

Звездата бързо догоря

в мрака на нощта изчезна.

Останах в тъмното сама

и сетих се за моята надежда -

одрипавяла и изпосталяла...

Поне искра за мен

да бях запазила

от фоерверга звезден...

Поне искра...

Че за какво ми е на мен

искрата звездна?!

Макар и бездна,

душата ми е звездна

с магия вечна надарена

щом подарих ти аз

надеждата на цялата вселена.

Обратно към: [Виртуални поети][Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!