Обратно към: [Виртуални поети][Събка Митева][СЛОВОТО]

Колко нощи лудо биле съм пила,

докато вплитах душата си, в твойта душа.

Колко млади луни в роса съм умила,

залутана в лабиринта греша-не греша.

Колко слънчеви изгрева вливаха сила,

лъч по лъч - черга със тях да тъка,

за да има душата ми какво да постила,

щом към мене ти протегнеш ръка.

А сега съм сама и няма къде да се скрия.

Някаква странна лудост е това.

А всъщност, тя е нашта привилегия -

можем да говорим без слова.

Обратно към: [Виртуални поети][Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!