напред назад Обратно към: [Виртуални поети][Събка Митева][СЛОВОТО]



Спокойна съм


Спокойна съм и тиха като вир.

Не смей обаче,

дръзко да нагазиш в мене.

Душата ми не ще те срещтне с пир.

Най-много самотата да простене.

Лек бриз ако си ти,

снагата ми ще галиш замечтано

и с тръпки хиляди вълни

ще ти отвръщам непрестанно.

Вземи от слънцето лъчи

със тях да ме целуваш

и с трепет ще откриеш ти,

че в слънчеви потоци плуваш.

А падне ли нощта,

не се плаши от тъмнината.

Виж, грешната луна

савана си над мене мята

и ме накичва със звезди,

цветя от лунната градина.

Ела, във мен се потопи

в безвремието на света застинал.

Не се опитвай само да ме покориш,

до дъно да ме разгадаеш.

Спокойна съм и тиха като вир,

но път във мен не искай да чертаеш,

Защото душата ми е бездна необхватна

изгубила посоки и слънца...

 


напред горе назад Обратно към: [Виртуални поети][Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух