Обратно към: [Дени Исова][СЛОВОТО]

Има ли наистина добро и зло?

Този въпрос поражда доста спорове и разсъждения не само сега, но и в дълбока древност.

Една гръцка поговорка казва: „Хората биват измъчвани не от самите неща, а от представата им за тях.“ и тя важи както тогава, така и сега, две хиляди години по-късно. Защо?

Ако се вгледаме в Библията, ще видим, че познанието на добро и лошо е божествен дар. Да вземем, например, убийството. Една от десетте Божи заповеди е „Не убивай“, а по-голямата част от света е християнска. Според Библията то е лошо, но въпреки това съдът те оправдава, когато е извършено при самозащита. В книгата си „Опити“ Монтен пише: „Различието ни в представите ни за нещата показва ясно, че ние ги възприемаме единствено чрез нашия характер.“ И е напълно прав, защото иначе нямаше да има причина за оправдаването на убиец, въпреки че той е такъв по неволя. А каква всъщност е тази причина? Според мен е достатъчно съдията, или който и да е, да се постави на мястото на този тъй наречен убиец.

Има ли друга причина, която да оправдава убийството? Да вземем например атентатите в САЩ. За талибаните жертвите не са важни, защото вярата им налага убийството като начин на разправа. Монтен е категоричен: „Всяко вътрешно убеждение може да бъде достатъчно силно, за да накара хората да го защитават с цената на живота си.“ И арабите са живото доказателство за това.

Смъртта също е считана за лошо нещо, въпреки че е неизбежна и естествена. Повечето хора изпитват неистов страх от нея и я наричат най-ужасното нещо, но други я чакат с нетърпение и дори я посрещат с усмивка, защото тя е единственото избавление от мъките им. Други, кат талибаните, са готови да умрат в името на някаква кауза и за тях това е огромна чест.

По всичко личи, че местата на доброто и злото могат да бъдат разменени в зависимост от нашите вярвания. Това само по себе си означава, че ние можем коренно да променим целия свят, ако поискаме и успеем да повярваме, че можем. Всичко е до самовнушение, така че нека повярваме в доброто у нас.

Обратно към: [Дени Исова][СЛОВОТО]

© Деница Исова. Всички права запазени!