Обратно към: [Дени Исова][СЛОВОТО]

За другите със сигурност е трудно

Да не плачат, когато ги боли.

А моите очи воюват явно

С неизплаканите ми сълзи.

Не ги допускат и не плача

Колкото и да боли...

А как копнея да ги вкуся,

Парещи по белите страни.

Вече ми е трудно да си спомня

Как отпускаха ме те в самотните ми нощи.

Нима научих толкова добре

Урока да подтискам всички болки?

Обратно към: [Дени Исова][СЛОВОТО]

© Деница Исова. Всички права запазени!