Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

Този път чистотата им ще е за мен!

И силата им – животворната и бистрата.

Първо пускам дълбокия Пеней...

Нека отмие тежките мълчания и пропастите –

пресъхнаха ми корените в лавър да се превъплътявам!

И сдъвкването на хастара ми при преобръщането

(тезейските усилия довлякоха не обич, а дъждове от камъни)

на собствената индивидуалност...

Докъде ще плащам откупуването си?

Гърчавите вещомански напъни не се наситиха,

докато елегантно, фино ми прехвърляха тонове вини.

И рекети, рекети... Хладнокръвно, със ‘самурайско’ търпение.

Моята експлозивна кръв подобни игри винаги губи...

И тази амнезия! Мътна, мазна, черна – като мазут, неблагодарност.

‘Колко мъдро, колко подло паметта си всеки вкамени!’

Но поне са искрени...

А сега отприщвам водите на любвеобилния Алфей...

Ах, какви преливащо-убийствени чувства!

Достоен ешафод на собствената ми бездънна чувственост.

И курбаните ми. Как изобщо нямаха край...

И даровете. О, как ухае на прегоряло от изпечените ми Влъхви!

И лъжите... Колко сквернословия!

(Да не съм попитала, да е било насила, а пък то…)

И изборът ни се нарича точно избор, защото е избран отвътре,

както и да вярваш на скопени клетви под заместителски покров.

Що за ирония! Да си обществен адвокат на личните си екзекуции...

Животът – хляб и зрелища. И задължително невинни едни!

Публичното Аутодафе на прогизналите ми салфетки,

намачкани добавъчно под лъчите на прожектори,

за да си омесят със стиховете ми обредната погача –

прехвърлени бяха всички гранични граници...

Господ се наложи да закрие очи –

не е по силите на Темида...

Боже, каква прогнила гнилоч, кал се изля,

а с тях и моята (на същите) преогледална същност...

Къде и как съм ги побрала?

Оставям прецедения и златоносен пясък,

добре измит от скудоумен тор, който всъщност го създаде.

Парадокси! И така...

На тези всички казвам – Sayonara!

Отварям се за следващите...

Не, не, не успяха да ме направят циник.

И пак ще вярвам. Пак, пак, пак!

Истинските нямат право на лишения. Те го заслужават.

Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

© Рейни. Всички права запазени!