напред назад Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]



Йода


Наистина се случва, да.

Клепват често омърлушено ушичките...

След челен удар с камион

себе си ли от асфалта да събираш,

(гравитирани надеждички с бай-пас)

или да инхалираш обич някому –

навъпреки на чувството ‘не знам’,

или да се самоубедиш, че наистина си нужен?

И е трудно да си търпеливо-мълчалив,

когато вътре грозничко бушува

прериен, неограничен от нищичко, пожар...

Всъщност, щом дотук се справихме,

то наистина, наистина аз знам.

И ще се случи и за мен да прочета:

Тя е щастлива!

И аз наистина ще съм.

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

 

© Рейни. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух