напред назад Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]



Domine!


“Oh, going down, going down…Stumbling, falling, hurting
I gotta rise up from my knees time, time and again.
Crawiling, flying, trying - I’m just a simple man!
Shades of grey…
Dreaming, hoping, dying time, time and again…”

 

Така ни се подиграва животът –

тънко, ехидничко.

Присмиват ни се ценностите му…

Поставя ни на място сърцето,

и е дяволски, до последно заслужено!

" Ти ли бе, кукло, ще ми кажеш с какво можеш или не?

Колко очарователно...

Ще те накарам да падаш, и падаш - на колене!,

пред чувствата, пред себе си; пред безволевието.

Ще те накарам да просиш, и просиш, и просиш! -

за капка слънце, за пролука светлина;

ще те накарам да проумяваш – непрекъснато!,

колко глупави сте хората. Вие сте съвършени идиоти...

Моли се единствено да не е късно.

А ти ми се озъбвай пак. Чудесно го умееш.

Хайде, давай! В твой стил – нахъсено и дръзко!

Отива ти. И е романтично...

Между впрочем, имаш ли ресурси за керамика?

О, нямаш? Съжалявам!

Да беше си пазила естествените..."

И е толкова, толкова излишно –

затова спрете, моля!

Тези, които не ме разчитате...

Ако нямате сила за прегръдка,

не си слагайте и този грях.

Ние прекрасно се самонаказваме –

изключваме със брутален жест

източника си на кислород.

Насилствено-решена, грозна евтаназия...

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

 

© Рейни. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух