![]() ![]() ConstantiaМоят дом е точно там...
Съдържа се в захвърлените твои дрехи, които винаги обличам, докато те няма; и в предизвиканите искрени усмивки във ъгъла на устните ти, загрубели от умора; и в тежестта на необходимото за теб мълчание; (стъклата обикновено чупя с гола кожа) и в думите, единствено за мен запазени; и във вътрешните рани с пробойни от пирони; и в ужасно трудните, неистови моменти, но и в тях били сме заедно!
Моят дом... Наднича от ръцете, с които ме прегръщаш; и от нееднократното сбогуване; и от липсата, от жаждата ми на пустинник за теб и твоето присъствие; и от всяка нота, в която избухва същността ти; и от удоволствието да живея със мечтите - твоите; и от всяка твоя фибра; и от тупкащите капиляри на побелелите от болка слепоочия; и там - под слънчевия сплит, в пулсиращата вена от желание...
Моят дом е точно там - в поредната хотелска стая; определено е и до камината!; и в срещите ти с непознати; и по пътя, графиран с изтощение; и на всеки труден запис; и в миговете със децата ти; и на мъжките ти сбирки; и където, и с когото... Ти си единственото му условие.
Моят дом... Моят дом е точно там, където е сърцето ми и ако не си го следвам, (а следователно и теб) трябваше да си разбрал - аз ще съм... бездомна.
![]() ![]() ![]()
© Рейни. Всички права запазени!
|