Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

Моят дом е точно там...

Съдържа се в захвърлените твои дрехи,

които винаги обличам, докато те няма;

и в предизвиканите искрени усмивки

във ъгъла на устните ти, загрубели от умора;

и в тежестта на необходимото за теб мълчание;

(стъклата обикновено чупя с гола кожа)

и в думите, единствено за мен запазени;

и във вътрешните рани с пробойни от пирони;

и в ужасно трудните, неистови моменти,

но и в тях били сме заедно!

Моят дом...

Наднича от ръцете, с които ме прегръщаш;

и от нееднократното сбогуване;

и от липсата, от жаждата ми на пустинник

за теб и твоето присъствие;

и от всяка нота, в която избухва същността ти;

и от удоволствието да живея със мечтите - твоите;

и от всяка твоя фибра;

и от тупкащите капиляри

на побелелите от болка слепоочия;

и там - под слънчевия сплит,

в пулсиращата вена от желание...

Моят дом е точно там -

в поредната хотелска стая;

определено е и до камината!;

и в срещите ти с непознати;

и по пътя, графиран с изтощение;

и на всеки труден запис;

и в миговете със децата ти;

и на мъжките ти сбирки;

и където, и с когото...

Ти си единственото му условие.

Моят дом...

Моят дом е точно там,

където е сърцето ми

и ако не си го следвам,

(а следователно и теб)

трябваше да си разбрал -

аз ще съм... бездомна.

Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

© Рейни. Всички права запазени!