Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

На Събина

Обикновено истинското иска

да го погледнеш само зад очите

и да прелее на момента – прямо,

искрено!,

във кръмно-оцветена кръвна група.

И бебешкото, старо одеялце

невинно топли, премръзнало, крачетата

и смислено, нестранно се преплита

със Fuckin’ Metal!

Разчленява сетивата ни...

Последната ни глътчица коняк

на атоми от светлина си поделихме,

със молекула ярка свобода,

изригваща в посока вътре...

Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

© Рейни. Всички права запазени!