напред назад Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]



Равноденствие


‘Илюзията ще ме погребе.
Не поемай риска...’

 

И е несправедливо, сякаш незаслужено –

(изобщо не се наложи да искам)

толкова мъничко дадох,

а получих изневиделица всичко...

И няма сълзи, и няма разбиване,

и е така, по човешки просто –

какъвто е живота. Топличък...

И не е голяма любов, и няма битки,

но пък много, много сила – за другия.

И няма драми (важна е личността ти),

има само желание (дори утре да си тръгнеш).

И ми е непривично светло, спокойно –

изобщо не съм свикнала.

И не го мисля, а си мислех –

и така можело.

И така можело...

Да те искат.

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

 

© Рейни. Всички права запазени!

 


© 1999-2023, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух