Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

Донесоха го ветровете на съдбата

и се превърна за живота ми във алфа.

Дефинира безпроблемно и омегата.

Създаде нова азбука на сетивата -

най-чистатата, и светла! И индигова...

Ад и рай - във една плетеница,

бележеща началото в сърцето ми. И края.

Атоми за дишане. И анаеробна, черна липса.

Условие за полет. И падение.

(Най-близките раняват смъртоносно.)

Въпросът е да вярваш, защото знаеш - в себе си,

а без ръка е нечовешки трудно...

И тихо моля Бог единствено,

(друг едва ли ще ме чуе, а и не мога)

когато китът излезе на брега,

и там да ме поиска. С него...

Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

© Рейни. Всички права запазени!