Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

Тогава ще мирясат и палачите...

Тогава вече ще мога и да си простя

за ужасната търпяна необичаност.

Тогава и ще погреба мечтите си,

но не по-рано, не по-рано!

Тогава може за последно да заплачете...

Тогава и ще си простя евентуално

глупавата вярност и безсмислено доверие.

Тогава ще приема колко ли съм била смешна

относно нечовешки възприеманите откази -

с усмивка на добро момиче.

Тогава можете да сложите черта, да ме забравите,

(цветето във мраморната вазичка ще е излишно)

докато правите любов с поредното си гадже.

Тогава ще е възможно всичкото това.

Но дотогава...

Дотогава ще съм залепено камъче в обувката -

за когото чувствам, за когото трябва.

Дотогава ще съм упоритото,

макар и дръгнесто магаре.

Дотогава все ще дърпам за ръкавчето

и няма да се махна. Няма, няма...

Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

© Рейни. Всички права запазени!