Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

Тя е просто едно попарено кокиче...

И като във транс повтаря само този цитат:

‘Не го сънувай, той не те обича вече.’

И ме гледа с онези топло-стъклени очи,

погребали в зениците си не един, и два ужасни стиха,

и пита, пита, пита:

Кажи ми единствено - защо?

Къде се крият отговорите на всичките въпроси?

При раздялата къде завършва гордостта

и къде започва границата на достойнството?

Разпадам се...

Разпадам се на капиляри от безпомощна безпомощност.

Кръвта ми помни, знае що е анаеробна липса!

Как да обясня - на нея, обичната ми, и на всички останали,

че никой друг не може да изрови мечтите им,

а е във властта на техните, макар и изпочупени ръчички,

и как точно там, където приключва гордостта,

започват всъщност истинските чувства...

Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

© Рейни. Всички права запазени!