Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

както всяка любов
накрая
не успява…
Ч. Буковски

Великата осмисленост на битието...

Просто да го изживеем? Като даденост.

И каквото е, такова?

Обърках се...

Променливи константи,

които не си струват усилията;

константни променливи,

за които явно не е нужно да се ‘прежалим’.

Релация без граници,

безгранична непостоянност.

И да рушим неразрушимото?

Пък и то май нали не съществува...

И ако случайно го е имало, ще приеме и прости,

а пък ако не - животът продължавал.

Богове на възприятията... Екшън!

И плетачи на дантели,

които сами ще разплитаме,

и после - отново нови...

Пластични операции на чувствата,

и дегустатори на ‘миговете’.

Дишай!

Какво от това, че после ще е празно...

Нужна ни е приспособимост, оцеляване;

необходимост, временно спасение;

‘нещичко’ наместо нищо...

Противопоставянето ми ще бъде низгвернато

като посегателство на свободата,

а това не е така, не е така! Не е вярно...

Господи, нещо гнило има за мен във въпросната теория.

Явно в този живот всеки отговор е грешен.

Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

© Рейни. Всички права запазени!