напред назад Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]



Босоного


Студено, без вятър...

И е черна пустинята.

Сама съм, и пясък.

Завивам се в минало.

Сърцето препуска -

ще изкърти гърдите ми

в оня ритъм на вуду,

приковал ме завинаги

вътре, в него. За който

спрях и хода на времето.

Затъмних и луната -

от болката си. От чувстване.

Издълбах със очите

пътя му за завръщане.

И го чакам, и вярвам,

дори и безмислено...

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

 

© Рейни. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух