Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

Този мъж, който сбъдва моите приказки,

(не му казвайте, само ще се усмихне...)

е като махалото на Фуко, и като онази топка,

която гони сама себе си

в стъклената колба на живота.

Този мъж, който сбъдва моите приказки,

е само един преходен смъртен (често ми го повтаря),

но той, дори и тайно боледуващ,

в утробата на Харамийска пещера със звука на гайда

кани бездомните на угощение…

Този мъж, който сбъдва моите приказки,

умее да вярва дори и във Нищото,

и едновременно с това е най-големият неверник.

Ще въздъхне вътрешно: “И ти ли, Бруте?”

И би отрекъл, че въздухът е за дишане.

Този мъж, който сбъдва моите приказки,

(може да) има всичко и не желае да го обичам,

но той просто още не знае,

(за разлика от мен)

че е открил своята лична, сбъдната приказка.

Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

© Рейни. Всички права запазени!