Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

Make me a promise and walk with me to the end.
Too many people, they only pretend…

Стресова кардиомиопатия...

Сложна, непонятна, стряскаща дума.

И аз едва я произнасям.

Специално я намерих, след като я чух случайно

в поредната филмова драма.

Умира един човек

и сърцето на половинката му спира -

в същия този момент,

всяка една година...

Помня и въпроса - какво е лечението?

Отговорът беше: лечение не съществува.

Аз допълних - понякога е въпрос на скачени съдове...

Не драматизирам. Исках да ти кажа само нещо важно.

Докато ти оставям непрекъснато следи,

по които да се връщаш,

аз те моля... Моля те! Взимай трохичките хляб със теб.

Друг няма да посмее и да ги докосне.

Виждаш ли? Дори птичките остават гладни, за да ти ги пазят.

Пътечката е едноместна, и само със един билет.

Цветето, което сам си засадил, не търпи присаждане...

И не се страхувам какво ще стане с мен,

когато след време ще те няма.

(Дълбоко моля Господ да те изпреваря на отиване!)

Не за друго, а сърцето ми само ще спре.

Подписала съм отказ от реанимиране.

Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

© Рейни. Всички права запазени!