напред назад Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]



4.48


Sors salutis et virtutis michi nunc contraria
est affectus et defectus semper in angaria.
Hac in hora sine mora cordum pulsum tangite;
quod per sortem sternit fortem, mecum omnes plangite!
     Fortuna Imperatrix Mundi

 

Извиващо, скърцащо, пробиващо, виещо...

Грозно! Протяжно... Хичкок и Кинг във едно.

Надолу, нагоре, и после пак! Усуква ме колелото,

а сърцето ми – хляб по водите на Йордан...

Късат го, сгърчват изсмукани пръсти

и скотски, изпити лица.

Обсебващи, подивели мисли...

Сатанинският ритъм ме дърпа. Надолу, назад.

И оня сън. Черепи, черепи...

…Къде си? Трябваш ми!

Колко ли преекспонирано звучи? И трагикомично.

Изкуствена статуя – залята лава с вода.

Вторачена в точка, крехка, сюрреалистична.

...Всичко е наред. Обещала съм ти.

Нищо, че скубе косъм по косъм Мюнхаузен.

 

Чакам те. Ще те дочакам. Мактуб...

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

 

© Рейни. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух