напред назад Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]



Хомеопатия


Завесите броят дните и отказват да разговарят с мен.
Мисля, че любимият ти фотьойл е мъртъв.
Спалнята дори не иска да ме погледне.
... и всичко, което прави е да спи.
"Къщата не е същата, откакто...

      Хенри Нормал

 

 

Цялата съм в белези:

по юмруците от тупкане в стъклото на аптеката

със захлопнати кепенци;

от спъване във камъните по ъглите -

уцелили са точно кокалчето,

докато тичам за единственото ми лекарство;

а циганката - беззъба просякиня, седнала в кьошето,

се хили под мустак и ми подсказва:

Нямаш пари за лечение, фалирала си.

Да не си залагала всичко, и ва банк.

Време е за вноските, момичето ми.

Бъркай още по-дълбоко! Давай, давай...

И малоумното, вторачено във празната стена, очакване

подигравателно ми зашлевява поредния шамар,

докато обвивките от шоколадови бонбони,

в анорексичен ритъм, заповядват:

Hey, you've got to hide your love away.

Hey, you've got to hide your love away…

Забравих да им спомена една подробност -

освен предсърдието ми, и слухът е увреден.

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

 

© Рейни. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух