Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

Приседнал си до мен.

Тъй както руските мужици. Преди пътуване...

И не за сбогом - не,

(с любими хора не се прощаваш - помня!),

а както ми се случва във живота. Просто временно.

Лек да ти е пътя! Но не знаеш...

На Възкресение съм точно там -

във нощвите, където се замесва хляба ти,

но и козунака за (не)очакван празник.

По Еньовден, на пълнолуние, аз съм феята,

която пропъжда вещиците от разорания ти брод.

Пазим я дълбоко тази тайна -

аз, твоята съдба, и най-желаната от теб жена. Съдбата.

А на Рождество...

На Рождество ти опаковам тишината,

която да послушаш извън всичките подаръци;

която да усетиш, когато ти е празно

и как всичко празно става минало...

...И в един момент ще спреш!

Тогава клетвите на старите ни баби -

онова пустосване ужасно, тегаво,

ще бледнеят като най-бистрия курбан.

Пред тях - онези, твоите.

Онези, които сам би си сторил.

И всичко, всичко от незнание...

А после тихо ще заплачеш.

Не, не така, обикновено,

(познавам сълзите на мъжа у теб)

но точно в тези ще прозре една голяма истина -

как се живее,

как се гледа без зеница в окото.

Тогава, знам - ще ме поискаш.

Просто знам! И не за миг, и временно.

Нищо, че не е сега. Когато...

Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

© Рейни. Всички права запазени!