напред назад Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]



Стъкълца


Във жълтата пауза на светофара след поредната безсънна нощ;

във мъртвите секунди, докато те няма, и втренчения поглед в нищото;

във мократа възглавница; в усмивката дошла от никъде за теб;

във демотивираното на моменти безразличие да изглеждам някакси;

във глупостите и шегите, чрез които заблуждавам всички колко съм добре;

във празните учтивости, във лицемерното търпение със другите;

във зъбенето срещу всички обстоятелства, във оцелялата надежда на инат;

във стиснатите устни от умора и отчаяното обезверение във себе си;

във жаждата да те очаквам и завистта по детски, че те деля с когото и да е;

във свещичката, която паля за двама ни и молитвата за общо бъдеще;

във щастието през сълзи, защото съществуваш и те има именно за мен;

една-единствена дума е просмукала битието - липсваш ми...

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

 

© Рейни. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух