напред назад Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]



Кома


От излишност душата ми се разболя -

грозновата и протъркана рогозка...

Ненужна стана пак. Изпосталя.

Една небрежно чупена играчка,

 

и лесно, за пореден път! Просто така...

Безсмислено я обезсмислиха -

от всичко, от самата нея, и от верността

към безрезервното й чувстване.

 

Внимателно, с усмивка бе захвърлена.

Да не тъжи, обещаха да я помнят.

Признателно мълчание за мъртвите -

минута. Точка! Време е за нова.

 

Изоставена, тя се стопи. Изкрея.

Продъни се във дън земя, във нищото.

Забравиха великите си клетви,

доверието й в обичта - в бунището...

 

Но само на моменти ми е интересно

как спокоен наистина заспиваш?

Господи, не те ли дави нещо...

От мъка дишането как не спира?

 

Виновни за безчувствието нямало...

Аз знам, че няма и любов насила,

и траурът е безболезнена история,

когато всъщност никому не липсвам.

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

 

© Рейни. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух