Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

вместо картичка за един рожден ден

Има неща, които изразяват същността ни на личности, и хора,

и това са дреболиите, които обичаме. И без които не можем...

Аз обичам огъня. С часове мога да се взирам в искрите,

забравям къде се намирам, потънала в магията му.

Обичам много и дъжда - всякакъв го обичам!

Силен, буреносен, като стихия; и тих, и напоителен;

дълго мога да го гледам от прозореца, както и на улицата -

да шляпам в локвите, без значение как ще изглеждам.

Обичам докосването - топлото, и специалното,

онова, което те кара да се чувстваш съвършено обичан.

Да заровя длан в къдриците; да ти придърпам бедрото - леко,

и без демонстрации; да те целувам по очите...

Обичам секса! Да те имам целия докрай, и да ме владееш!

(Искам и да се събуждам под ръката ти...)

Обожавам го, но не по принцип, а точно и единствено с теб -

обичам да съм ти вярна (а тогава и на себе си).

Съжалявам, но така стоят нещата, дори и с риск

да скандализирам чрез старомодност. Иначе не ми е хубаво...

Обичам и да подарявам - за каквото и да иде реч.

Дълго си мисля какво и защо би донесло някому радост,

и да усмихна! Нищо, че ме забравят, но обичам. И това съм аз.

Обичам животните - от пухкавите селски пилета

до помиярчето. Онова на улицата, мръсното и гладното...

Обичам атмосферата на къщите. Искам да имам такава!

Обичам много и конете - ти ме зарази допълнително,

и съм щастлива, че яздя, макар да се клатя като моряк на палуба.

Обичам високите скорости и адреналина. Да ми секне дъха, но...

обичам и хубавото питие, споделянето, разговорите,

(със теб съм в състояние да го правя денонощно)

и не в шумна компания, под лампите на прожекторите,

а с близки на душата ми хора. Иначе е толкова празно...

Обичам и да пиша за теб - много, много обичам!

Докато те чакам, докато съм заедно с теб и когато те няма.

Нищо, че ти е мъчно как те представям като Сатаната,

но това не е вярно - особен си, и до болка различен!

Ужасно е при безусловна, взаимна любов да гониш, да не я искаш;

да ме нараняваш; да бъдеш с други - не с мен; до смърт да ми липсваш...

Обичам и музиката, обожавам я! Особено твоята - от дивия рок

до разбиващите балади. Признавам, понякога и плача...

Обичам да се рея в облаците - безумно непрактично,

и да мечтая за мечтите си. Да ги преживявам, да ги имам -

както биха били реално, и без значение дали са постижими.

Всъщност може би е излишна цялата тази тирада -

в мен има още толкова любимо, неизречено:

ските и китарата; хубавата дреха; моят парфюм; старите ми книги;

мисълта за деца от теб, и уюта, и да приготвя вечеря за двама ни...

Сигурно е смешно, знам, защото можех само с две думи -

обичам да те обичам! И това напълно ме описва, и ми е достатъчно.

И лично аз нямам други потребности, за да съм жива. За да съм жива...

Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

© Рейни. Всички права запазени!