Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

Обвинявам. Обвинявам! Обвинявам...

Обвинявам цялото човечество - за лакомията; показността; за аутизма му;

култът към парите; и цинизма; и всеки детски труп от недохранване...

Обвинявам Бог - за несправедливостта; за смъртта на толкова невинни;

за болката; за наказанията към добрите... А и нямам кого другиго.

Обвинявам реалистите - мачкат светлото в душата ми; навират ме "във кучи гъз",

и без любов. Да ми покажат откъде изгрява слънцето - животът е бил гаден...

Обвинявам приятелите си - за липсата, за неопрощенията, и заетостта; за егоизма им;

за пропуснатите празници (и делници), и защото често, ей така, си ме забравят.

Обвинявам теб - обичаш, а си ме оставял безхаберно да умирам като скот

заради дребни приоритети, или характер, и напук, или докато се забавляваш.

Обвинявам себе си - за обвиненията; за лошотията; за крайностите;

за неблагодарността; и че ме има на света тогава.

За ревността. За чувствата. За безсилието спрямо тях. И за мечтите.

И защото вярвам, вярвам, вярвам...

Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

© Рейни. Всички права запазени!