Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

Ако само за миг премълчим…

Не кради, не лъжи, не убивай...

Така и не запомних поредно законите.

Чувствам вътрешно греха, а този...

Този сериозен грях (за мен) не е описан в канона.

Имам нужда от вяра, и тя съществува в мен, но аз питам:

Грях ли е, ако убия, когато защитавам любимия човек?

Ще го направя, на секундата, и без да се замисля.

Бих удушила всеки, и то с голи ръце!

После нека се пържа в казана - докато свят светува,

но за мен е правилно, и точно така е добре.

Питам: грях ли е, ако... Нека не продължавам.

А някой пита ли се какъв грях е, когато лъжете вътрешно?

Когато задушавате истината в душата. И премълчавате.

Ах, да, вярно! Забравих... Не трябваше да се наранява.

Кого, ако смея да попитам? И как точно ще се случи?

Впрочем дали междувременно не сте го направили?

И с кое осакатено сърце ще си го позволите?

С онова, същото? Което е потърсило в друг пристанище...

Вие, пазители на осиротялото статукво;

вие, справедливите фалшивоправедници;

вие, стожери на циникоморала...

Хвърляйте камъка! Свикнах - няма да сте ми първите,

а и още очаквам, но ще ви кажа:

Не правя сделки, включително за несамотност в бъдеще.

Дори от ежедневната - за кората хляб, ми се гади...

Искам да ме искат, и то докрай - без търговия с трудности.

Искам да ме имат цялата! Искам сутрин да оставам,

и защото съм открила своята изконна истина,

рискувам здраво, и действително ва банк!

Плащането, ако се наложи, е по подразбиране,

а вероятността да изгубя е съвсем реална -

като гладна хиена диша във лицето ми, но пък...

По-искрена съм от всички ви! И по-вярна.

Не се чукам със заместители,

и ръцете ми не прегръщат по навик.

Любовта я има във очите - с един-единствен адресат.

Хайде, можете да ме разкъсате!

(Усмихнете се без притеснение - и той го прави...)

Нали сте отговорни, а пък аз съм онзи там, рогатия.

Обаче... колко сте по-безгрешни? Нищо, че уж спазвате канона.

Когато мълчите, дали всъщност не се мамите?

Как е възможно да се ощастливи със изпразнена утроба...

Да, не ме щади никой и са ми кървави сълзите -

така е обикновено там, на кръста.

Страх ме е до смърт, но намерих себе си.

Може за вас да съм проклетия Юда,

но няма да се самопредам, а също и чувствата.

И... Господ да ми е на помощ.

Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

© Рейни. Всички права запазени!