напред назад Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]



Simplicita


Гледах я. Красива и успяла, с кариера;

перфекционист и педант; умна

(често отгатвам хората, а и тя го потвърди)

и много намахана (каква звучна и нестилизирана дума),

уверена в себе си. Без демонстрации.

Толкова приличаше на теб.

Не я познавах, но не ми и беше нужно. Бях сигурна...

Харесвах я. Не само по зодия (разбира се, че се оказа твоята),

а така - по инстинкт.

Попитах, съвършено импулсивно (нищо че знаех отговора) -

би ли пожертвала всичко постигнато за едното-едничко чувство?

И тя сподели честно: "Никога!"

Повярвах й - беше нормално. И се ужасих. От себе си...

Сигурно така е редно, но не и за мен (явно не съм критерий).

И тя продължи... Обясни кратко, рационално и искрено:

"Чувствата отминават винаги. Не си струва личната жертва."

Мълчаливо я изслушах, дори с усмивка на устните.

После си допих виното. Ей така, сама.

И продължих да мисля, леко (и безкрайно) отчаяно -

наистина ли нещата от живота стоят точно така?

Елементарно...

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

 

© Рейни. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух