напред назад Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]



Скъсано


Разтворена зеница -

бездна са очите ми...

Свит в юмруче ирис

гладува за насъщния.

 

Камъче наместо злато -

милостиня за слепеца.

Навярно е достатъчно

за коричката надежда.

 

Предсърдието изобличава

мита за нулевата граница.

Затлачена от смог, аортата

хрипти и проси евтаназия.

 

Предполагаемата сила -

порцелан от Фаберже...

Човешко е да липсваш,

но не така, не и така. Не!

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

 

© Рейни. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух