Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

Разтворена зеница -

бездна са очите ми...

Свит в юмруче ирис

гладува за насъщния.

Камъче наместо злато -

милостиня за слепеца.

Навярно е достатъчно

за коричката надежда.

Предсърдието изобличава

мита за нулевата граница.

Затлачена от смог, аортата

хрипти и проси евтаназия.

Предполагаемата сила -

порцелан от Фаберже...

Човешко е да липсваш,

но не така, не и така. Не!

Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

© Рейни. Всички права запазени!