напред назад Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]



Ендшпил


На една... приятелка

Няма ненаказано добро
     Еврейска поговорка

Трудно, много трудно се лекувам от раните -

признавам, не съм съвършена,

но пък самотата не може да е оправдание

за собствената ни непочтеност...

Аз не знам как ме гледаш в очите,

а си бъркала тайно в света ми,

зад гърба ми да късаш от последния залък -

ти, която беше наясно за мен какво означаваше.

Категорично не е само твоя вината,

но другите не знаят за ръбовете ми на оцеляване

точно без него, този мой въздух...

Не, самотата не е оправдание!

Та нали бях до теб, самата аз в бездната -

да те вдигам, да не се предаваш!

Питаш ли се какво ми е струвало?

Питаш ли се, кажи?! Едва ли...

Не дотежа ли на съвестта ти цялото криене?

Не обяснявай, че щяло да ме заболи.

Тогава защо го допусна? Защо си го позволяваше?!

Било невинно... Моля те, недей!

Моят живот не е шахматна партия -

ако я изгубиш, няма шанс да започнеш отначало.

Самотата не е оправдание,

и сърцето ми не е пешка, която да смениш за дама,

за да спасиш себе си в миг на отчаяние.

То беше и твоя отговорност, трябваше да го пазиш.

Не искам да те наказвам чрез думите -

нищо, че в момента ми е нужно,

защото съм човек, и съм отровена!

Затова е по-добре да си тръгна...

Познавам се немалко - забравям лошото,

но ми трябва време. Години...

Нека Бог да те пази, бъди здрава!

И опитай да си щастлива.

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

 

© Рейни. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух